20.05.2009
13.05.2009
Pin-Up Красавица
18.04.2009
14.04.2009
13.04.2009
10.04.2009
09.04.2009
The Big Blue
-История ли? Знаеш ли, какво трябва да направиш, за да срещнеш сирена? Трябва да слезеш на дъното на морето, където водата дори не е синя вече, където небето е само спомен и плуваш там в тишината. Стоиш там и решаваш, че ще умреш за тях. Само тогава те ще се покажат. Ще дойдат, ще те поздравят и ще оценят любовта ти към тях. Ако е искрена, ако е чиста ще останат с теб и ще те отведат за винаги.
Свитък
Той ме намери. Отговора ми беше почти негативен, но реших все пак да пожелая приятна вечер. Чувството да усетиш, че някой ти пише - и то непознат - на първо място те усмихва, след това те пленява дотолкова, че нетърпението, с което очакваш всяко следващо писмо е по-силно. Той е анонимен, въпреки че виждам гърба му и това, което са запомнили очите му. Спомням си нощта, в която Думите му ме настигнаха. Ден завършил с приятен разговор на чаша джин с тоник и дълга разходка. Изкачвайки стълбите дочувах сладкия кикот на деня - във всеки един момент чувствах лекота и пълен синхром със всичко около мен. Отключих старата дървена врата, включих лампата, отворих широко прозореца и веднага от него се вмъкна прохладния вятър - затворих очи и се усмихнах. Гледката от огромния балкон беше към малки, тихи улички, които ме омагьосваха с очарованието си. Тази гледка никога не ми омръзваше - можех да я гледам часове наред. Нацъфтелите цветя по ръба на балкона сякаш ме отвеждаха в скрита и огромна градина пълна с ухания на люляци, жасмин, лавандула, момина сълза и орхидеи. Влязох в стаята, запалих 7-те свещника, пуснах грамофонна плоча със стар джаз - от онзи джаз, от който се разстила мараня, дълбокият мъжки глас е като дълбока и страстна целувка. Никой и нищо не нарушаваше спокойствието ми. Винаги когато слушам този жарък джаз си представям какъв цвят са очите му - дали са топло-есенни или пронизващи и хладно синьо-зелени? На цялото това очарование липсваха две неща - той и Средиземно море! Най-неочаквано на вратата се почука - обърнах се изненадана и се зачудих кой може да е по това време на нощта. Тръгнах към вратата, отворих я, а пред мен нямаше никой. Погледнах към двете страни на коридора, но там нямаше и следа от жива душа. Странно - дали не ми се беше причуло? Стъпвайки назад видях плик, който се подаваше съвсем малко от кафеникавата стелка. Някой искаше да докосна ръцете му, дланите, пръстите. Някой искаше да докосне мен. Вратата се трясна силно, пердетата образуваха приливна вълна, която идваше към мен. Дали не криеха силуета на този, който беше оставил писмото? Изтичах към балкона - стрелках погледа си на всички посоки, но в нито една нямаше никой. Седнах на креслото, гледах писмото и се вълнувах до полуда - държейки плика аз вече докосвах някой. Отворих го, разтворих листовете хартия, отпих глътка вино и зачетох написаното...
08.04.2009
Marlowe Mood
Звуци от
Морски вълни
дълбок
вибриращ Бас
топящ се в
Красив Вокал
пред декор от
перкусии
симфоничен албум в
плътта на Фънк
Секси, сочно, плътно,
разсъбличащо
звучене
волни джаз Тръби
любовно каре
'Възраст 13'
интровертно-дъждовна
атмосфера с
привкус blue heaven
Good night my Love -
Ако някой ми
пожелае лека Нощ,
ще си пожелая
вечно да е нощ -
илюзия в Сън сред
Ледени северни
Полета назад -
музикален,
вълнен пуловер
от лявата ти страна
Тази вечер е
седнала Фатално
Красивата непозната,
от дясно
Филип Марлоу е
оставил шапката си,
отпива уиски и
наблюдава с Уморен,
Поглед - самотен -
оркестъра в ъгъла